28 декември 2013 г.

Pontifex Maximus est mortuus


I. Quod sumus, hoc eritis
Хората идват и си отиват, стоят техните усмивки. Тео премина, други са тук и ръсят клишета подир него. След черната завеса мнозина се кичат с неговото приятелство, а него кичат с цветя. Който е казал и сторил приживе, дваж повече ще каже в тишината си и триж повече ще стори от гроба. Людете, които запалиха Александрийската библиотека, се зоват книжни. А тези, които я събраха - езичници. Разбира се, клада има за всяка истина. Тео професор не стана. Професори станаха книжните, но езичниците ще останат. Защото университетът не е сграда, сградата е само приют на един смисъл - да бъдеш. Без него тя е затворен между стени въздух.

II. Rara avis
Тео сменяше гладко и вещо епохи, нрави, закони и владетели. Мъдростта му бръснеше до синьо, а хуморът пареше като спирт. На питие с Бисмарк и Колчак, раздумка с Марк Аврелий, скандал с Наполеон, бесни полки и кротки валсове, стройни маршове и протяжни симфонии, Lex Duodecim TabularumCorpus Iuris Civilis, BGB и ЗЗД, прокарани с медовина. Тук се носят флотилии, там нещо гърми, беснува - крачат легиони, препускат ветрове. От Иберия в Галия, после Германия, отсам Алпите и Рубикон до la Città Eterna, по мрамора те спусне в Мизия, през Хемус слиза в Тракия, оттам надолу, надолу - чак в Елада - по театри и светилища, сред тирани и оракули, в бордеи, бани и хладни палати, на прям разговор с брадати философи и инати герои, сред кохорти и фаланги. Някой сякъл закони в камък, друг ги нагаждал, на трети му падали готови свише, четвърти ги качил високо, ей там - горе, пък бесил и мъмрил, който не ги спазва. Едни се обещават пред боговете, други се обещават пред петима квирити и везномерец, трети си обещават един на друг, накрая кредитори разхождат длъжниците си на каишка из Forum Magnum. На Тиций жена му мърсувала с Мевий, за да гласува той за мъжа ù в Сената. Щял да става цензор. Ако Тиций разбере, ще я ли напъди?
От горещите пясъци на Египет до ледените морета на викингите, от Адриановия вал до Вавилон, отвъд и обратно се простира мисълта му. Тео беше хала. Сако с релефни копчета - фин детайл, все прибран и хубав възел, гласът - дрезгав, очите - честни, брадата - бяла, а пръстите му черни от мастило. Цапат се ръце, които работят. Той имаше един враг, един, и един противник - вечността. Животът е да се бориш с нея свободно и класически. Трудно е да те захване и да те преметне. Душата тежи. Ти нея в туш не можеш я сложи, нито тя тебе. Само се дърпате, стискате и бутате, но няма по достойна битка от тази за човека. Тя се води тихо, без фойерверки и възгласи. Боли ли? Боли. И ще боли. Трудно ли е? Трудно е. Винаги е било. Публика няма, пояс - никак, а смъртта за някои е едва началото на втори рунд.

III. Elysium 
Не всеки, който го слушаше, разбра, но всеки, който разбра, го е чул. Тео даде без да поиска в замяна. Сред книгите живеят тези, които после влизат в тях.